Споменът за теб не си отива,
ти си моето сияние,
без теб не мога аз да съм щастлива,
искам те до отчаяние.
По улиците аз, когато те засичам,
от мъка в сърцето си, глава навеждам,
иска ми се да ти кажа, колко те обичам,
но старая се дори й да не те поглеждам.
А, когато те погледна в очите,
сякаш почвам да се разтопявам,
едвам задържам си сълзите,
само ако знаеш, как те обожавам.
Че аз дори, не те поглеждам,
колкото и да ми се иска,
винаги от мъка се навеждам,
защо ли, любовта ме тъй натиска?
Иде ми към теб да се обърна,
писна ми обичта, да я отричам,
ако можех аз, поне за миг да те прегърна
и да кажа, винаги ще те обичам!
Любовта към тебе е безкрайна,
до край за теб ще си мечтая,
но предпочитам да остане в тайна,
Няма никога да си призная.
© Виктория Йолова Всички права запазени