akonitin (Никодим Сертов)
51 582
14.06.2009 г., 18:19 ч.

Вини 

  Поезия » Любовна
768 0 7

Пак сам на пътя прашен,
прах като теб и мен,
но вече не съм уплашен
и няма да съм уморен.

Летят лица, зад мен остават,
претърсвам още тебе в тях,
а за душата ми наддават
и трупат ми се грях след грях.

Звезди в очите ми изгряват,
залязват там безброй луни,
въпроси плът раздират, издълбават:
Ще бъдем ли? Ще Сме ли Аз и Ти?

© Никодим Сертов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бъдете!
  • Невероятно слабо произведения.
    В първия куплет човек се затруднява да разбере, дали "прах" е съществително, или първо лице единствено чилсо на глагола "пера".
    Не става ясно, от какво е бил уплашен и уморен авторът и у читателя се затвърждава чувство на обърканост.
    Използването на глагола "претърсвам" във втория куплет е не на място, защото под "претърсвам" се разбира "обискирам"...
    Не става много ясно и кой наддава за душата авторска и какви грехове и по каква причина му се трупат.
    Третият куплет е просто тривиален и човек има усещането, че някъде го е чел...
  • 2 в 1!
  • Бъдете!
    Поздрав!
  • След поставен по този начин въпрос, отговорът може да бъде само положителен. Бъдете! Прекрасен стих.
  • "Мнооого дълбоко заложена гледна точка."
    Аз го прочетох един път... от повече нямаше нужда!
  • Човек, какво да ти кажа...
    Този стих ме разби - яйце на паважа...
    Чета го вече седми път
    седя и гледам с поглед тъп...
    На ръб душата ми застана
    сърцето ми смени гръкляна
    Поемам въздух тежко ХЪРРРР...
    Не честно, много си добър!!!

    П.С. Парах!!!
Предложения
: ??:??