danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
2.10.2011 г., 21:19 ч.

Вино 

  Поезия » Любовна
907 0 21

Десет кръгли луни претъркулиха хребета.

Път ли нямах, та тебе сънувах?

В недолюбени нощи очите ти дирех,

непогалена, в лудост будувах.

 

Десет тежки чембера опасаха дните ми –

мен да вържат, та теб да забравя.

Ала мислите в спомени грешни политаха

и превръщаха дните в жарава.

 

Десет луди кушии подпалиха нощите.

Обичта ми узря из лозниците.

А страстта ми презря в кехлибарени гроздове,

и потече – сълзи по ресниците.

 

Десет дъбови бъчви наляха си пазвите,

кипна виното, спряло на пристан.

И осъмвах сама, прекипяла сред страстите.

Моят спомен в любов се разлисти.

 

А очите ми дълго жадуваха изгреви.

Ден ли нямах, та нощ си наливах?

Днес те мамя с рубинени устни от виното

и такава до гроб те опивам.

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??