Вино мое, черно, недопито,
същото като целувка в мрак.
Как нахлуваш в мене, с ярост скрита
и разплиташ бавно ти косите...
Факли светят ми в очите пак.
Рой снежинки в тях танцуват голи,
падат зад стъклото с шепот тих…
И безсилни те земята молят,
както мойта обич, гола моли...
Да не се стопи след този стих.
Но ако солена капка текне,
вино мое, от зениците с мъгла... ...