на В. Фр.
Поезията пее като вино,
а виното се лее като стих,
любов ли е през зима, ако мина
с най-пролетния миг – щастлив и тих.
Шумя от виното си стихотворно,
а в чашите узрял рубин блести,
във влюбения миг вървиш покорно,
жадуваш да ме срещнеш вече ти.
Копнея с три вина да те залея –
любов и вино, и разплискан стих,
вървиш и като сбъднат миг се смееш –
възторг изпи, и аз възторг изпих.
© Милена Френкева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса: