Виното е силно тъй както любовта,
щом обичаш и вкусът е силен,
страстта към него сравнима с тази към жена,
но няма го красивото което е било.
Роза аз дарих ѝ, на маса пих с нея,
сложи я на тъй гореща маса,
със спомена тъй яркочервен сега живея,
сърцето ми живее със спомена за щастие.
Бе така красива, с усмивка тъй щастлива,
че съм аз причината твърдеше,
към мойте устни тръгна дълга глътка вино,
но до време щастието беше.
Както става друг сърцето й поиска,
със самота, остатък започна денят нов,
виното копнее за един наистина,
щастлив от него и спомен за една любов.
Имам вино истинско след истинска любов.
© Явор спасов Всички права запазени