Виновен съм, тотално пред жената:
Пред моята навъсена жена.
Че щом я пожелая - във кревата,
то нея вечно мъчи я глава.
Че как се върна вкъщи със заплата,
с изкарани със много пот пари,
мангизите ми, грабва ги, горката!
Оставяйки ми шепичка трохи.
Че щом ме види седнал на дивана
да зяпам на екрана някой мач,
тя грабва във ръцете два тигана,
понякога и тежкия ни сач!
Че винаги намира - к’во да върша:
Бельото всекидневно й пера.
По три пъти чинии дневно бърша!
А нощем й приготвям баклава!
Прозорците, през седмица ги мия!
Пердетата ги гладя всеки ден!
Как мерне тоалетната чиния,
аз зная, че ще зяпне право в мен!
Виновен съм, дори, когато става
нацупена от някой кофти сън.
Когато в наш’та скапана държава
дъждът не спира месеци навън.
Виновен съм, но вече не издържам.
Ще взема да изпълня своя дълг:
За дънер - във гората ще я вържа!
Дано я припознае някой вълк!
Юри
Йовев
Октомври
2022 г.
© Yuri Yovev Всички права запазени