Когато днес със нея се разминах,
с насмешка сякаш ме погледна тя,
а аз дори пред нея не споминах
за белега от теб, любими, на гърба,
защото знам, че снощи си я любил,
а тя си е помислила, че я обичаш
и мислила си е, че си загубил
съзнание, докато името ми пак изричаш.
Каква е жалка, може би си мисли,
че в работата пак до късно бил си
и докато къщата до блясък чисти
не знае, че вика си силен крил си.
Не ме е грижа – нека да ме съдят –
такава съм – жена порочна, блудна
и даже от дома ми да ме пъдят
за теб ще чакам нощем вечно будна.
Не ме е грижа – нека да съм грешна,
но нищо няма – нека името ти носи
и нека с любовта си ставам смешна,
а нека нежност тя от теб да проси,
нима заради любовта си аз съм жалка?
Нима съм грешна, че съм втора?
Не съм виновна, че съм толкоз малка!
Вина ли имам? – Ще повторя!
© Яна Всички права запазени