Виновна си, Любов! Но имаш право

от това задържане да се освободиш,

като докажеш, че съвсем не си такава.

А дотогава - можеш само да мълчиш.

Виновна си, Любов! Признай си вече,

присъдата си смело изтърпи

и спри пред всички гордо да се перчиш,

поне веднъж достойнство запази.

Сега, пред пълната със „потърпевши” зала,

кажи без срам за стореното зло,

признай си колко сълзи си проляла

и в колко хора (мен в това число)

разбити си оставила надежди.

Не гледай, сякаш си невинна! Спри!

Дори по детски, свята да изглеждаш,

измамница си ти, Любов, уви.

Ти сто живота в огъня си пращала,

сгреших в числото. Де да бяха сто...

Записаните „жертви” не съм смятала

по памет - сто милиона (и едно).

Та значи сто милиона доживотни,

те чакат, ако днес не се спасиш...

Пледираш ми „невинност” безусловна?

Не те е срам за миг! Как нощем спиш?

Пледираш „невменяемост”? Горката!

А тези хора? Виждаш ли встрани?

Помръкнали и между двата свята

безпътни стенат... луди и сами.

Любов, присъдата се произнесе!

Не се опитвай да ги заблудиш...

Такава пледоария изнесе!

Блестяща реч! Умееш да държиш...

Но много доказателства прилагам

и много съм свидетели събрала...

Безмилостна съм този път. Не бягай!

Достойнството пази си за финала!

А, виждаш вече че така не става,

и подкупи предлагаш – ежедневно?

Плати си сметките, Измамница такава!

Закона не признава „инцидентно”.

Не се прави, че нищо не разбираш!

Налага се веднъж да проумееш,

че казват – от любов не се умира,

умира се и сто пъти да живееш.

Защита да ти бъде Суетата!

Дори и тя мълчи. Какъв гротест!

Беснее от безпомощност тълпата –

„Без право на обжалване! От днес!”

Не се прави, че хич не си такава!

Къде е адвокатът ти? Висиш!

Все още имаш да докажеш право

невинност. Дотогава ще мълчиш!