И какво като беше любов,
щом така и не я изживяхме...
Не намесвай в картинката Бог!
Ние, двамата, с теб си избрахме
тези роли и този сюжет.
Не е карма. Нарича се воля.
(А такава ни липсваше). С теб
предпочетохме в главната роля
да поставим страничен герой,
който грубо да дърпа конците,
щом прошепна - бъди само мой,
щом с любов ме погледнеш в очите.
Предпочетохме жалък развой
пред красиво написана книга.
Не намесвай живота! Не той
ни завърза сърцата с верига.
Заслужаваме този финал.
(И по-лош заслужаваме даже).
Само някой глупак би посмял
на такава любов - не, да каже...
© Васка Мадарова Всички права запазени