Виновно е...
Сърцето пак е полудяло,
сърцето пак е пощуряло.
Препуска бясно, галопира,
разума не чува и не спира.
Наивно е и вярва във мечтите,
готово е за среща на съдбите.
Към огъня със устрем полетяло,
със огъня в игра се заиграло.
Не знае ли, че огънят - гори,
не знае ли, от огъня - боли.
И кой тогава ще го излекува,
когато никого не ще да чува.
Виновникът за всичко е сърцето,
усмивка и тъга рисува по лицето.
Наивно е и вярва във мечтите,
и пари се от среща на съдбите.
Вновно е... не можем да го съдим.
Виновно е... не можем да се сърдим.
Без „огъня“ сме пътници за никъде.
Виновно е... така е и така ще бъде.
© Ирина Тодорова Всички права запазени