Виртуално
Аз влизам в заличката тясна
и сядам пред компютър в ъгъл задимен,
заглеждам се в монитора нещастно,
мислейки за онзи ден.
Във пощата си ня мам нищо,
отново парва ме сълза,
а после става ми обидно,
добре дошла при мене ,Самота.
Във чата съм ала не зная
дали ще видя твоя ник.
"Не, няма го"- повтарят и повтарят,
аз едва сподавям своя вик.
"Какво ти е?"-ме питат всички,
"Какво обичаш, как се казваш ти?"
"Не знам каква си но пък те харесвам
и ти по мене падаш си нали?"
Редица букви, градове и имена
и всички това изчезва в пропастта,
която моята тъга в сърцето ми роди
под ядния напор на хиляди беди.
Изминаха се вече много часове,
виждам,че е тъмно снежното небе,
въздъхвам аз печално и тръгвам към дома,
няма пак да се скитам във студа.
А в душата изтерзана обажда се гласче
"Нима ще можеш да оставиш това момче"
И знам че утре щом стане 6 часа,
ще изляза пак навън и ще тръгна към клуба.
© Роксана Медичи Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Против съм да се принизяват подобни чувства на любов и отчаяност до битовото ниво. Профанизират се и се десакрализират, освен това звучи наивно. И още - то се доближава, до нивото на масата, разбираемо е от мнозина. Може би това е цел на поетесата, но е противно чувства на любов и то пламенна и силна, да стават достъпни за масовия човек. Неспособен е той да разбере красотата на поезията, затова трябва да се пише така, достъпно само за ония, способни да четат измежду думите. Това, заедно с още едно от първата стихосбирка на поетесата, което е доста дидактично, са доста слаби, но имайки предвид периода на писане са добри попадения. Настоящето е добра база на сравнение, за да видим, как стилът й се развива и еволюира до херметическия символизъм, като квинтесенция на поетичната мисъл в сферата на елитарността.
-
Хубаво е, описала си ежедневието и емоциите на много от нас.
-
Тъжно е...,но... нов ден - нова надежда!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
