12.06.2020 г., 3:30 ч.
Виртуално
Да те изтрия мога, да те блокирам мога,
да ти отнема мога правата да ме следваш.
Със клик едничък само, с емотиконче нямо,
аз мога да престана да ти творя надежди.
Очаквам с нетърпение от тебе съобщение,
че мисъл и желание за теб и днес съм бил.
Със enter те целувам, със gif-че те ревнувам,
с кавички се преструвам, и с картичка съм мил.
Превръщаме се бавно във копия човешки,
живеещи с клавиши в един измислен свят.
Изгубени в екрани и в чат с печатни грешки,
наказахме реалните си образи да спят.
© Николай Николов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Tera_inkognita Аз също напоследък сериозно обмислям напускането на фейса. Вчера закрих авторската си страница. Нета е супер за информация, но да вкараме човешките си емоции в соц. мрежи, според мен е самонаказание.
-
Да,много си прав според мен-виртуалното общуване малко или много ни кара да се пристрастим,макар че нищо хубаво не ни дава.Според мен да имаш профил в социална мрежа е като да имаш малко джобно дяволче,което вечно те кара да забравяш за реалността.Аз затова нямам фейсбук
. -
Георги - Благодаря ти!
Петър - Разговорът на произволните мъж и жена е повод за дълбок размисъл за онези, които не се страхуват да мислят. Хареса ми! Колкото до критиците - винаги съм бил ок с градивната критика, дори ми е необходима като автор. Излизащото извън тази полезна форма заяждане е типична патология за строго определени профили. Та не им се ядосвам, защото те не го правят нарочно, а това им е начин на живот и разбиране за Правилност! -
Човешки копия, или клонинги на хора? Спомням си един разговор:
Произволно избрана жена разказва за последната си връзка, и как все нещо не е наред, и как тя толкова го обича, а той взе не може да разбере това. Произволно избран мъж я пита:
- Сигурна ли си, че обичаш точно този мъж? Дали това не е просто представата ти за любовта?
Тя го поглежда с учудване, и му отговоря:
- Не съм си задавала тези въпроси.
Не се ядосвай на критиците, Ники. Това са хора без собствен живот, и без собствен път, които ако не излагат на показ това, което имат, не ще бъдат забелязани. Те нямат много за казване, а думите им са по-леки от въздуха в добре надут балон.
Балони.
👍 -
Абе фалш с 2 думи.
Поздравявам те. -
Филмът е Тя с Хоакин Финикс и Скарлет Йохансон в ролята на Изкуствения интелект.
-
Roj Blake - аз също отбягвам разговори с набожни на тема религия, но това не значи, че не общувам с тях по всички други теми, или проявявам неуважение към това, че са избрали религията. ИЗБРАЛИ - защото това е въпрос на личен избор. Аз не съм избрал същото като теб, а това е Моето Право на Избор! Почти всички мои приятели са религиозни, но това не ме касае, защото иначе са прекрасни хора. Според мен хората се делят само на добри и лоши, а всичко друго е суета!
Но... всичко е въпрос на мироглед и духовна настройка. Явно твоите стигат дотук, та това, че стоиш далеко от хора, които не са точно като теб, е нещо, което касае само теб. Мисля, че точно това мнение можеше да го спестиш и на мен, и на аудиторията. Можеше! -
Хубаво...
-
Аз като цяло съм много "за" технологиите във всичките им форми. Това е бъдещето, пък и работят за нас. Хубаво е и емоции да се влагат в тях, това ги прави приятни. Проблем ми е само това, че понякога се случва да пренесем и чувствата във виртуалното, а тогава цялото ни щастие зависи от емотикон-сърчице, или бутон "блокирай абоната". Имаше прекрасен филм по темата, как един се влюби в компютърна програма, но ми бяга заглавието. Да сме Човекът - добре. Но се превръщаме в компютърната програма. Някои човешки неща ми се ще да си останат... човешки и истински. Благодаря ви, че прочетохте и коментирахте!
-
Хах, прав си , Ники! Много :D
-
Много ми харесва стихотворението – предава и моето мнение, позиция, критика и самокритика по въпроса за виртуалното общуване и за това как мрежата ни поглъща.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
