От времето си да давам

и пак такова чуждо да крада,

това повече не мога да си прощавам -

трябва във времето да се съхраня.

Мечтите си върху откраднати мигове да градя

и щастието си с болка да обличам -

тази цена не мога да платя,

защото и себе си, колкото теб, обичам.

Не искам да те срещам и да поглеждам в твоите очи.

Аз знам какво си и всичко нужно ми само в тях открих.

Обичта, копнежът и Страхът - те ще бъдат винаги там,

а ти в моите не се заглеждай - отново не би видял

какво бях готова да ти дам!