От времето си да давам
и пак такова чуждо да крада,
това повече не мога да си прощавам -
трябва във времето да се съхраня.
Мечтите си върху откраднати мигове да градя
и щастието си с болка да обличам -
тази цена не мога да платя,
защото и себе си, колкото теб, обичам.
Не искам да те срещам и да поглеждам в твоите очи.
Аз знам какво си и всичко нужно ми само в тях открих.
Обичта, копнежът и Страхът - те ще бъдат винаги там,
а ти в моите не се заглеждай - отново не би видял ...