valqka (Валентин Василев)
515 2126
19.05.2016 г., 16:25 ч.

Витално 

  Поезия
437 0 4

 

 

 

 

Как се годините изнизват ...

Никой не може да ги спре.

Днес нещо ме натиска ниско,

дали земята ме зове ...?

Запъвам аз - рак на бързей,

чакай, рано ми е още,

ден цветен не пропускам

и още мога да сънувам нощем!

Знам, ти си много топла,

като утроба на копнееща жена,

но душата моя пусна котва

в залив кротък до брега ...

Там охлаждам горялото в мен,

витая с нимфи из подводен свят,

глътка е в него всеки ден,

а годините не се броят ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ах, тези нимфи! Много ми хареса.
  • Рени, Мисана, благодаря ви приятели! Поздрави от мен!
  • "...душата моя пусна котва
    в залив кротък до брега ...
    глътка е в него всеки ден,
    а годините не се броят ..."

    Чудесна миниатюра в миниатюрата! Поздравление, Вальо!
  • Толкова е хубаво, много! Вал,
    няма да броим ни глътките на ден,
    ни годините. Поздрав от мен!
Предложения
: ??:??