Витоша и облачето

28.08.2009 г., 0:20 ч.

Поезия

480 0 2

Витоша и облачето

В смог неоплетено, малко и беличко,

чисто, самотно, в отбор с ветровете,

пълзи упорито, галантно и лекичко,

облаче в устрем към тях – боговете.

Витоша нежно стои умилена,

дава му път със скалите – ръцете ù.

„Пий от гръдта ми водата студена,

да текне и в теб сила от вековете!”

След няколко мига за вечната Витоша

малкото облаче с гордост и смелост,

стои на върха, запъхтяно издиша,

но вижда в света вече превзета крепост.

"Сестро ми, Витоша, нещо се случи -

тежко и мъчно ми е на сърцето.

Плаче ми се, истински ми се плаче!

С тази победа какво е отнето!?"

"Мило ми облаче, всяко нагоре

има цена, на която се плаща.

Ако решиш да изкачваш повторно,

старата болка сега ще изплакваш."

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.