Вкусове
Вкусовете разни от храните (на живота) значение и ефект различно имат.
Радостта е нещо от наслада-удоволствие повече.
Радостта, освен пълнота и удовлетворение.
На незнайни "светове" врати отваря!!
Радостта врати съдържа, устрем тя твори.
От търпението тя произтича, от волята.
Радостта на слънцето принадлежи.
Копривата люта, чушлетата люти, тръните и трънчетата нужни ли са те?
Нужни са! Те за на живота делото напомнят!
Казват път трънлив - копривата пАри, кръв малко тръните пускат.
Но как отровите на организма, на психиката ний да намалим - да ограничим?
Пътеките си чисти да направим как?
От тръните по пътеките природни да се боим не бива!
Тръните, копривата, те са за ръцете - лютото.
Те са на Слънцето, на Хорс на Ра - представители на земята!
Отровите, съществата малки вредоносни, смъртоносни се побеждават с лютото, с горчивото!
Тютюнът смолоносен-вреден уж - тях ги бори.
Защо отрови и същества отрово-носни - рибки, змии, други - най-много на Екватора ги има?
Слънцето ги твори, но пак слънцето чрез храните люти и горчиви ги ограничава.
Търпението от тук се ражда.
Значи "лошото" още по-лошото владее.
Ето защо са нужни горчивото и лютото.
За да има човек воля с препятствията жизнени да справя се.
Не може с юмрук пирон да изправиш.
Горчивото и лютото за "пирона" тоз чук са!
Радостта се от много съставки твори.
А сладкото какво е - то е на плодовете узрели пак слъчевия вкус.
То е любовта прехвалена, и с право.
Любовта е на къщата на сградата стените и прозорците красиви.
Но преди това, преди стени, прозорци и живот в сградата тази да има - камъните и бетона на горчиво-люто нужни са били.
Така и вкусът Сладък място има тук. Той на щастливия живот прилича.
А солта-соленото какво е? Знанието.
Знанието за ума светлина е, тежко му е и на самият ум когато да мисли трябва.
Това пък на вкуса солен върлото нужно е.
Да асимилира, да приложи, знанието да въплати.
А киселото нужно ли е? Киселините веществата хранителни разграждат.
Енергия те освобождават. Тялото с вещества снабдяват.
Киселините се обаче в организма трупат.
И ден един прекрасен във смъртта го пращат.
А смъртта какво е? - ден един зимен и студен.
И киселото нужно е - за живота и смъртта!
До вкусът стъпчив дойдохме.
Той пък мушмулата-дюлите-ябълките райски дълготрайни ароматни прави.
И това е нужно, мушмулите и от студа, снега и зимата не боят се!
Казваш не обичам люто, лукът кромид обаче при готвенето всяко нужен е.
Храните люти, горчиви, сладки, солени, кисели, стъпчиви нужни са!
За организма цялостен - за тялото, душата и духа.
Всичкото това радостта от живота твори!
Не искаме нещо - да, но и да не искаш да трябва може.
За да се промъкне човекът през живота.
И смъртта временно-зимна, успешно да посрещне.
Да се до боговете той приближи, и бог дори да стане може!
Слава на Велес! И ура - в името на Слънцето да кажем.
Лесничея
© Леснич Велесов Всички права запазени