Горчи ми вече и вкусът на шоколада,
прекалено сладък е...
Горчи… горчи, не усещам вече наслада,
само болка и сълзи…
Гори в мен огън, макар да е от лед,
всичко стихва в моята душа…
Гори… гори… не спира… на самотата идва ред…
Разпилява се и последната мечта…
Убива ме… вкусът на тъгата,
тръпна сама в сълзи…
Убива ме, нямам сила…
Падам… моля се за късчета мечти…
Ранява ме… всяка следваща целувка…
Удря ми шамар отровен!
Ранява ме, вече дори не съм милувка…
Дъхът ми надълбоко е заровен!
© Усмивка Всички права запазени
хубаво написан стих!
с обич, Усмивка.