Когато някой ден изгубиш посока
и изгубиш усещането за дом.
Когато някой ден тъма се надигне
и усетиш самотна тъга.
Когато някой ден времето стихне
и питаш "къде е вкъщи сега".
Тогава спомни си за мене,
спомни си, че дом бяхме ние.
Спомни си, че страстта не е вечна, уви..
но вкъщи е вечно и там не боли.
© Аделина Асенова Всички права запазени