Как времето лети... не спира!
И всичко движи се напред,
но спомените не умират
като думите на стар поет!

Но вижте - пак съм в махалата,
пак съм във квартала стар
и улиците са така познати,
и чешмичката, и близкият пазар...

И в сънищата нощем се завръща
приказката за войника Петя,
и дядовите думи пак ме връщат
по познатите пътеки...

... Вкъщи...

Но нещо сякаш толкова далечно,
но и така близко, сгряващо сърцето,
което аз ще помня вечно
липсва... Липсва в мен детето...

И другите деца ги няма.
Заминали са някъде да учат.
Игрите са като мираж... измама...
... А не вярвахме, че може да се случи!...

Обаче вкъщи всичко е по старо -
и приказките, разказвани от дядо вечер,
и бабините билкови отвари,
и през двора малките пътечки...

Аз пак съм тук! Пак съм у дома,
пак съм в този скъп град древен,
там някъде из Дунавската Равнина,
аз пак съм вкъщи...
                             ... пак съм в Плевен!