„… не пройдет и полгода и я появлюсь
что бы снова уйти на полгода…”
Ти пак си с любимата Влади,
и пак за алпинистката стих пишеш.
И бъдещите души в звездопади
по корабите бриза самотен дишат.
„Ще се върнеш, нали, обещавай ми смело,
обещай ми над кръста с иконата - в стих.
Да усетя покой, щом любимото чело
ме докосне след месеци дълги в пристана тих.”
Ще се върна, любима, само дай ми мускал,
че съдбата незримо ме подготвя за бой, ...