В часа полунощен на перона е шумно.
Идват от знайното минало прииждащи.
Фойерверки озаряват секундите лунни.
Шампанско се лее и целувки бликащи.
Потеглят влакове към бъдеще незнайно,
.Камбанен звън секундата известява.
„За много години!“ Пожелания безкрайни.
Мир,здраве, любов, успехи Бог да повелява.
Влакове първокласни, втора класа и трета
В първите са настанени богати и властни.
Всичко е с екстри. Ще пътуват до небето.
Във вторите са имотни, но безгласни.
Към първа класа се стремят по начин
не напълно законен, дори лицемерен.
Забързан за някъде, уверено всеки крачи
и всичко е точно, до стотна премерено.
В трета глуха са строени влаковете стари.
В тях се люшкат бедняци без надежда.
Дали ще бъдат свалени на някои гари?
Или ще продължат по пътя безкопнежно?
В последния вагон дрипави и мръсни
свити бездомници, просяци, клошари,
не дръзват пред Бога да се прекръстят.
Всички пътища за тях са прах и пожари.
Вагонът от композицията е откъснат...
04 01 2016
© Надежда Борисова Всички права запазени