Властният
Непоколебим и груб, и властен,
стоиш на улицата тиха.
Ще те подмина най-безстрастно,
а в мене чувствата ще викат.
И без да видя, зад гърба си,
аз твоя поглед ще усетя,
как дълго ще върви след мене,
ще ме преследва, див и светъл,
ще ме настигне и ще снеме
на мойта силна личност маската,
ще ме съблича в откровения,
отдадена на теб, на ласките.
Не бях ли силна, непокорна
със кръв кипяща, на лъвица,
и не летях ли бодро, волно
като свободна дива птица?
Да, бях, но днес съм подчинена
на власт, доскоро непозната.
Любов е тази власт, която
отне на птиците крилата.
Непоколебим и груб, и властен,
стоиш на улицата тиха.
Към мен дори не си погледнал,
а аз напразно съм мечтала...
© Татяна Начкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
МНОГО ХУБАВ СТИХ,ПОЧУВСТВАХ ГО,ЕДНА ШЕСТИЦА ОТ МЕН
-
Ще те съблича в откровения! Пред целия сайт! Като в Биг Брадър!
Много е хубаво! Непоколебимо и властно! Жалко само че напразно си мечтала! Само - може би е правописна грешка - "птиците" би трябвало да бъде в единствено число: "Отне на птицата крилата!" Нали ти си птицата? -
Поздрави, Татяна!!! Много е хубаво!!!
-
Не заслужава любовта ти този, който ти отнема крилата. Любовта дава крила.Стихът ти е хубав, но аз не обичам да съм в такава ситуация.
-
БРАВО!!!
-
Много е хубаво Таня!
Поздравявам те! -
Много хубав стих!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
