28.05.2015 г., 0:06 ч.

Вледенена 

  Поезия » Любовна
963 0 2

Не се опитвай да ме стоплиш.

Туй сърце от лед е вече..

Няма огън да запалиш,

ледът на капчици да потече.

 

Погледни очите ми,

отдавна мрак заспал е в тях.

Душата си изгубих,

извършвайки сетния си грях.

 

Във вените ми кръвта смразена.

В гърдите ми, сърцето - топка сняг.

Копнея да се почувствам спасена.

Копнея да обичам пак.

 

Ледът на капчици да потече,

няма огън да запалиш.

Туй сърце от лед е вече...

Не се опитвай да ме стоплиш.

© Николинка Кирилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Според мен всяко чувство трябва да се изпита.. да се преживее, за да се роди нещо красиво от него.
  • "Погледни очите ми,
    отдавна мрак заспал е в тях.
    Душата си изгубих,
    извършвайки сетния си грях."
    Болка и разочарование от любимия човек.Много дълбока и проникваща болка
    е причина. Не се прощава лесно това, но бъди силна!Целият ти живот е пред тебе! Поздрав и хубав ден!
Предложения
: ??:??