Влудяваш ме
Когато я докосвам ме боли.
И сякаш плаче северният вятър,
а ураган надига бесните вълни
в един болезнен и интимен кадър –
задъхан, яростен… до стон… и вик.
Когато я докосвам се разпадам.
В един безкрайно дълъг, дълъг миг
умирам… После се отваря ада –
ръцете ѝ… и дивите коси…
като обсебен пръстите заравям…
Влудяващ стон… и моето: „Молѝ!“
А после в устните ѝ се удавям.
Изпивам я на глътки… Малка смърт –
с последният си стенещ дъх я вземам,
разкъсвам болката… и всеки връх...
… една жена… а сякаш е поема.
Жени Иванова,
по картината на Мариела Арсова "Влудяваш ме"
Ето линк към творческата ѝ страница:
https://www.facebook.com/Martistin
© Jasmin Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И аз вече не се отбивам често тук, Иржи... и сега, виждайки твоите коментари много се зарадвах... благодаря ти от сърце!
-
Много време не бях в сайта и сега наваксвам...Ще кажеш, Жени, че все се оправдавам, сигурно е така, но за теб ми трябва повече време, затова изоставам. А твоите стихове са незабравими, времето няма значение.
В тоя жанр си смела и неповторима! Обикновено аз не умея много как да ги коментирам, осен че въздействат...Адмирации! -
Благодаря ти, Таня, че спря при този вече забравен стих. Зарадва ме.
-
...една жена... а сякаш е поема!
Много хубаво, Жени! -
Ники, колко е хубаво, че си бил тук... Благодаря ти!
-
Много, много е хубаво, Жени!
Поезия и класа си! -
Nebula_Of_Poetry (Nebula), благодаря за тези думи. Няма да ги забравя...
Лили, много благодаря...
Благодаря ви и за Любими -
Разкош!
-
Браво! Докосна ме! Доста отдавна се опитвам да възпроизведа нещо в точно този стил и все нещо ми бяга. Чета го пети път и имам чувството, че винаги съм съм го знаел наизуст!
-
Разкошно сливане на поезия с картина. Поздравления, Жени!
-
Благодаря и на трима ви от сърце, че бяхте тук и сте оставили толкова мили думи!
-
Невероятно талантливо.
-
Многоточие тук...
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
