Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
26.06.2008 г., 0:34 ч.

Влюбен... 

  Поезия
845 0 25

* * *

 

Тази нощ небето засиЯ,

сякаш сляха се звездите,

избухваха над мен, като заря,

сетне се посипваха в очите...

А аз вървя по мокрия асфалт,

през тихия - самотен град,

а стълбовете, сиви до... кобалт,

в колони, като за парад.

Сърцето ми звънеше, като струна,

под напора на вятъра студен,

превърна се, щом ме целуна

в смисъла на сивия ми ден...

Вървя замаян, влюбен под луната,

сам съм в приказната нощ,

локвите танцуват под краката ми

и пръскат из душата ми... разкош...

А лампите над мене вяло

сипят с шепи звезден прах,

а ти си в мен, тъй приказна и бяла...

Нежна...

Като шепот на монах...

 

* * *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??