Тогава бях искрица от пожар.
Ти мина покрай мене като полъх.
Студения ти дъх не издържах...
От този миг остана тъжен спомен.
Не те виня. Така е отредено –
не се печели с нищо любовта.
Днес в моя ден тежи несподеленост
и сянка хвърля облак - самота.
© Елица Ангелова Всички права запазени
За страхотните неща -