Сънувах те!
А всеки сън е истински,
докосва ми душата!
Години аз бленувах те,
слушах само приказки
за споделеност на сърцата...
И сега реална си,
срещу мен стоиш!
Чаровно уникална си -
истински сладкиш!
И влюбен съм във теб
като хлапак!
Чувствам се щастлив и лек,
малко даже и глупак!
Езикът се обърква,
мозъкът ми спира,
сърцето ще изхвръкне,
въздухът не стига!
А очите ти красиви ме поглъщат,
потъвам в тях като във сън,
животът някак преобръщат,
вече на себе си не съм!
Лягам и събуждам се със тебе,
мечтая те във всеки час,
все към тебе гледам,
името ти казвам и на глас!...
А когато те докосвам е магия!
Чувствам се във рая,
ти красива си стихия,
и моя си аз зная!
И твой съм! Родени сме един за друг!
Понякога се чудя кой съм,
но бързо се намирам -
щастлив съм с теб, все повече разбирам!
© Добромир Иванов Всички права запазени