Искам ти да ме очакваш
в тази тъй спокойна нощ,
вървя по улиците аз сама
и търся сродната душа.
Влюбена съм в теб, но зная -
ти дори не се досещаш,
до теб да бъда аз мечтая,
да ме целунеш и да ме прегърнеш.
Ден след ден се боря аз сама
да преживея тази самота,
сълзите ми не спират да текат,
но копнежа за любов не ще да спрат.
Не знам дали ще ме желаеш,
но готова съм за тебе да умра,
за мене ти си най-прекрасен,
превръщаш мрака в светлина.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени