Ноември се облече в пълнолуние
да обгърне с обич цялото Небе,
да ми припомни времето, когато
изпращах ти любов по всички ветрове.
Всички мисли тичаха към тебе
през мъглите, по-светли от луната,
остана ми далечен спомен...
и топлото местенце в душата!
Всяка есен все ще ми говори
с една прегръдка топла по телата,
и знай, че няма да ми липсва
чудото, докосвайки ме слято! ...