Не знам магия ли е или благослов,
завинаги съдбата ни обрече,
в плен на огън бял нетленно да горим,
живота си с любов да споделим.
С теб единствен в цветни сънища тичам,
и азбуката на Амур щастливо сричам,
а когато утрото вълшебно заблести
с безброй красиви розови лъчи,
и в изгрев нов нощта се прероди,
аз сякаш виждам в песенния небосвод,
усмивката на влюбените ти очи.
И тръгвам бяла, дръзко устремена, ...