Винаги съм те желала -
още щом те зърнах...
Във сърцето ми остана -
кръв със кръв се свърза!
Твоята съдба във мен
огнено преплува.
Исках те, а пък не смеех
в път до теб да тръгна.
Като слънце ме изгаряш -
зарево червено!
През годините минавам
с жаждата по тебе...
Век раздяла или месец -
(все е тъжно време)...
По-разпален,
по-разбуден
споменът беснее.
Във сумрака на душата ми
си ален белег -
млада съм,
не исках стряха
търсех ветровете.
Но сърцето ми
дълбоко
в себе си те носи.
В дива тръпка поболях се -
влюбена съм още.
Винаги ще те желая...
ослепях за тебе.
Двамата сме луди (зная)...
Неопитомени.
Виното ти да изпия -
тръпна премаляла...
Дай ми чаша... и наливай!
Дано дъно няма!
© Дакота Всички права запазени
стигаш до невероятни висоти!!!*