На душата ми, горката, и е тежко,
в тъмнина от чувста се изгубва.
Знае, че не трябва, че е грешно.
Но него люби, а за теб тъгува.
Говоря на сърцето си да спре,
да избере и по пътя да върви.
А то шепти "Добре",
но продължава все на място да стои.
Опитвам се от себе си да скрия,
че влюбена съм, както никога не съм била,
но напразно чувствата убивам,
зашото знам, че ще се родят отново сутринта. ...