И в живота ни връхлита,
в мрежите си ни оплита,
и изгубваш се без свян,
нямаш мира, нямаш срам.
Ту е сладко, ту горчиво,
като виното пенливо,
и замайва то главата,
и омекват ти краката.
Туй е изход най-чудесен,
лек е приказен и лесен,
да забравиш всичко ти,
щом си влюбен до уши.
© СТЕФКА ИЛИЕВА Всички права запазени