Тихо е вече. Слънце не грее.
Бавно настъпва нощта.
Сърцето ми тръпне. Душата ми шъпне.
Устата жадува уста.
Луната във звездната люлка лежи.
Гледа от там замечтано.
Две горещи, любящи души,
в нежна прегръдка са сляти.
Две ръце пълни с обич и нежност,
две очи със светлина...
Устните - меки, любовно мълвящи,
търсят покой във нощта.
Как е приятно да си обичан и да обичаш в света!
В дните студени, дъждовни и сиви
в нас да живей Любовта!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени