Вятърът гони жълти листа,
премята ги като монети златни.
Унила си отиде есента,
докрай изчерпала от своите блага.
От парцаливото небе се леят
потоци дребен дъжд студен.
Настръхналите улици немеят,
от тъжното усещане на този ден.
Ала до мокрия намигащ светофар,
напук на всичките закони земни,
дошли като от Бога дар,
целуващи се влюбени от щастие са онемели!!!