Влюбих се във тебе,
беше огън мъж,
каза ми го нявга,
някога... веднъж.
Беше ангел... чудо,
пръскаше лъчи,
тръпнех до полуда
грейнеш ли с очи.
Влюбих се във тебе,
беше страст - жена,
грация неземна -
дивата луна.
С топли,нежни пръсти
багреше ме в цвят,
всеки ден бе пролет
с дъхав аромат.
Днес сме вече стари,
прошарени коси,
любов - дали пожар е,
гальовно ли искри?
Дали за теб съм оня -
хлапакът със мечти
посял рояк звездици,
букетче да лъчи.
Влюбих се във тебе,
някога... веднъж,
влюбен до колене,
твоят... слънчев мъж!
© Красимир Трифонов Всички права запазени