Глътка поезия, вместо кафе.
Сърцето, слединфарктно, влиза в ритъм.
Танцува лудо в семпло кабаре.
С кого? Дори не смея да го питам…
Върти се, свирука и си пее.
Вълшебно оцеляване празнува
в света, в който трудно се живее.
И черпи с поезия, вместо с кафе –
питие за откровенци с криле…
© Росица Танчева Всички права запазени