А вятърът цяла нощ пял е навън –
празнувал е бялата зима.
Сега уморено се готви за сън
на топчица свит до комина.
И снощи е минала млада луна –
с целувки обсипала прага
на точно онази вълшебна врата
към Млечния път дето бяга.
Разрошено утро наднича едва
и с облак от пух се завива.
А аз съм се сгушила в тебе така
и мисля си: Как ми отиваш! ...