Не искам завивки от пух,
ни завеси от тежка коприна
и стени – да ме крият.
Дори покрив не искам.
От камък топъл объл дъх
по мен да попие,
с тръпчиво жужене в косите
да ме оплетат окосени треви.
И всичкото вятърно синьо
да ми прелее в очите.
И... стига ми.
© Дора Павлова Всички права запазени