Днес пускам котва в най-тихите води
и казвам сбогом на отминалата буря.
Да, прекрасни бяха всички тези дни,
но аз не искам съвестта си да погубя.
Ще ми е нужно време, много време,
ще се промъква споменът във моя ден,
сърцето ми от болката ще стене,
духът ми ще се влачи ничком, повален.
И дълго във съня си ще те виждам,
на любовта ни стихове ще посветя,
ще плача тайно, тихо ще зазиждам,
споменът за теб в най-здравата стена.