5.06.2008 г., 9:24 ч.

Вместо Сбогом 

  Поезия » Любовна
5.0 / 4
1533 0 4
             Вместо Сбогом

Като камък тежи тишината.
И отдавна лежи между нас.
Все по-чужди са вече телата.
За раздяла настъпил е час.

Аз не търся вече смеха ти.
И не искам да бъда до теб.
Ти чертата тънка пристъпи.
Аз самотно поемам напред.

И да искаш, не ще ме забравиш.
И да искам, не ще ти простя.
И където, и каквото да правиш,
вечно над тебе ще бдя.

Септември 2007 год.
гр.Айтос

© Марин Петков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Научи ме, врабецо, да бъда корав като теб. Да посрещам студа всяка зима с гърдите си крехки и когато...
  • Върхът, небето, после е безкраят... Готическата яснота огледала се в мумиите на мечтите. Тук няма пт...
  • на Йоана Да можех да възвърна младостта, бих паднал ничком в твоите нозе. Оставил бих се в лудост на...

Още произведения »