Внезапен порив за нежност

Направих нещо, казах някои неща,

които ти наистина не заслужаваш,

а после се събуди в мене съвестта

и чувствам се виновна ти, че страдаш...

Бях импулсивна, не трябваше да го казвам,

нито да правя неща без твое знание,

не си направил нищо, а те наказвам,

и се питаш защо е това състрадание...

Тъжно ми е, че не съм това момиче,

което мислиш всъщност че съм,

че не колкото трябва те обичам,

че понякога други докосвам в моя сън...

И въпреки това за тебе много ме боли,

ти си страхотен и това не заслужаваш,

затова покорно в прегръдката ти се свих

и те целувах и целувах до забрава...

Понякога влюбена, друг път безразлична,

понякога груба, друг път нежна като дете,

не си сигурен колко и кога те обичам,

но бие за мен постоянно твоето сърце...

„Какъв е този порив за нежност у мен изведнъж?”,

изненадан, объркан ме питаш неволно...

„Пак осъзнах, че си най-страхотния мъж

и в момента се чувствам ужасно виновна...”