Роби (Роберт)
511 3486
10.11.2017 г., 14:39 ч.

Внезапен сняг 

  Поезия » Любовна
709 9 9

Бе лято, а във мен валеше сняг...

Помолих го: „Недей, ще я погубиш!”

Не спря!... Валеше и валеше пак!...

Последната надежда се изгуби...

 

Попарените от студа цветя

на нежната ми обич изгоряха...

Едва зарадвал се на любовта,

мечтите, непораснали, умряха...

 

Безмилостно косèше в мен снега!...

И всичко бе една пустиня бяла...

Във мене  свиваше гнездо тъга

по птицата, далече отлетяла...

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Катя!...
  • Хареса ми стиха ти, Роби!Поздравления!
  • Влади, Албена, Веси, Рени, Ели, Силвия, Нина, благодаря за вниманието!...
    Хубав уикенд ви желая!...
  • Прекрасно изразена тъга....но снегът все пак е начало на нещо ново, дъжда е по-подтискащ и безнадежден...
  • Тъгата ти и мен ме обхвана, не тъжи, усмихни се и снегът ще се отдръпне!
    Стихът ти е вълшебен!
  • Този сняг е нетраен, Роби...
    Пази лятото в теб!
  • Красиво изразена тъга, Роби!
  • Познато усещане... Отново ни поднасяш разкошен и бъркащ в душата стих, Роби. А финалът сви гнездо в мен... Поздравления!
  • Бял, великолепен поетичен бисер си сътворил, Роберт! Вече ми е любим. Поздрави!
Предложения
: ??:??