„... Очите ми са пълни със видения,
душата – с химни към Нощта.”
Емануил Попдимитров
На мъката в нощта,
във черните лъчи,
внезапно
ме посети любов –
като вълшебен звън!
Съзрял копнеещия зов
на две очи.
Удавени
във безпределна самота…
Но всичко се оказа сън.
Иван Бързаков
© Иван Бързаков Всички права запазени