„... Очите ми са пълни със видения,
душата – с химни към Нощта.”
Емануил Попдимитров
На мъката в нощта,
във черните лъчи,
внезапно
ме посети любов –
като вълшебен звън!
Съзрял копнеещия зов
на две очи.
Удавени
във безпределна самота… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация