Помръкнаха думите. Бледи, без плът.
Две сенки над мен се извиха.
И болка закуца... Без дом и без път...
Безкрайната нощ легна тиха
над мислите черни – зъл гарванов грак.
Потърсих покой и утеха
във поглед случаен на близък, на враг...
Тъгата – износена дреха –
захвърлих решително, дръзко, от раз...
Потънах сама в листопада,
Дочух отдалече скъп някога глас -
очаквана дълго награда.
© Нина Чилиянска Всички права запазени