ВНУЦИ
Внуци си има баба добричка,
дор четирима - момци, момичка.
Колко ли песни им е изпяла,
в нощи не лесни над съня бдяла.
Приказки чудни вечер редила,
в уроци трудни на помощ била.
Сега големи те са далече,
техни проблеми не знае вече.
Добро им желае, тъй ги обича,
живот и здраве все им нарича.
Успехи, радост, труд и сполука,
все мисли с жалост що не са тука.
Иска да знае, че са щастливи
и хич нехае за дни мъгливи.
© Анка Келешева Всички права запазени
и дълго да я радват