Погледна ме тя в един изоставен миг,
Отвъд моето сърце и днешний ден не бе вик!
О, Луна , загатнала в алюзия последни песни,
На раздяла безмълвни думи честни!
О, Луна,
Не бе ли любовта наша една струна...
Но само една,
Не ми трябваше повече от една!
Не ща ази симфония во тъга,
Исках да е само една кратка игра!
Имаше я твоята тайна,
Пазеше не със музика и бе след нотата крайна! ...