Той е от най-злокачествените романтици -
от онези, които преследват десетки години
свойта топла мечта, която междувременно е изстинала,
прегоряла, изсъхнала и потънала, заедно с каменния град в пясъците,
завинаги.
Той е от най-неуморните - като багер копае пръстта
а в главата му е идеята за съвършенство,
и дори когато открие в разкопките си останки от минала плът,
над която е бдял, и треперил, до безумство копнял,
още вижда в аурата й съвършенството.
Затова го обикнах. Имах нужда от опитен шерп
в самотата на изкачванията и на спускания.
Точно в него открих връзката със небето,
с Марианските падини, със соленото Мъртво море
на чувствата.
© Павлина Гатева Всички права запазени