Един човек стоеше замислен под дъжда.
А, кислородната атака не спираше да предизвиква дробовете в гърдите му да дишат по-дълбоко…
О, колко тихо е, в моментите когато денят се жени за нощта…
Очите се затварят, а умът се рее истински високо.
Да, тъмно е. И хладно, влажно…
На някой хора им навява тъжни чувства, кофти ги подтиска.
Водата люлката е на живота, трябва ли ни показно?
Или природата към душите е съдистка?
Дали е за съзнанието филтър?
Или е спирка, за да намалим с една идея динамиката, която ни обзема…
Човекът влиза ли в конфликт със своя Алтер,
и тази среща дава ли му или му отнема? ...